Сонети нощем пиша,
Но Шекспир не съм,
А и не искам да бъда.
В очи маслинови се влюби ти,
Но дълго без тях те оставих.
Чакам погледа ти мил да срещна.
Чакам парфюма ти любим да вдъхна.
Но уви тъй далеч си ти.
Моля се очите теменужени да срещна
И онази златиста копринана твоите коси,
Отново да галя сутрин в моето легло.