Стихове

Детайли

Написано от: Stiliyan Stefanov Naydenov

Категория: Стихове

Публикувано на 18 Юни 2025

Моето сърце разбито,
лежи на пода,
посипан с прах от суета.
Забравил болка и страст,
скитам се във вечността,
Пътища безкрайни обхождам,
тайни безбрежни откривам,
и все при теб се връщам.
Изгряват и залязват звезди,
припознавам те във всяка жена,
а теб все те няма, няма.
Изгубват се мечти,
изгарят ме спомени.
Бягам, бягам от съдбата,
тя настига ме, върхлита
като звезден ураган,
изпепелява ме до край.
О, празнота приеми ме,
нека на вечност се превърна,
нека всеки фотон ме освети.
Бягат пътища, друми,
а живота низ от срещи и раздели,
бавно, бавно ни обгръща,
с тъма от изпепелени мечти.
Тежко, тежко е да обичаш,
без да си обичан,
трудно, трудно е да си влюбен,
без да са влюбени в теб.
Откривам те,
и те губя така лесно,
неоткрия ли себе си.
Бавно, бавно дните се нижат,
изгубил нишката на времето,
превръщам се в пепел.
О велика празнота,
о, огън изгарящ вяка страст.
Живота труден е без любов,
родена във вечността.
А тя идва бавно,
не под звуците на фанфари.
Тя идва тихо,
с гласа на тишината,
бавно стъпва по килима
от изпепелена страст.
Изгаря всяка болка внас,
изгаря всяко съмнение в нас.
Отново звезден лъч ме озари,
отново севеси в теб открих,
отново като феникс възкъснах,
от пепелта на гореща страст.
Жарта сгряла сърцето ми
е жива във теб.
Ето иде пролет,
а с нея надеждата за нов живот.
Ето иде пролет,
а с нея вярата за нова любов.
Самотата домът мой,
в който връщах се плах,
след всяка раздяла,
приеме с неохота,
неудобен съмза него аз,
друг е моя дом,
друга е моята утеха.
Аз Скитник съм сред звездите,
просторът безкраен над мен виси,
тъмни облаци носят се в ноща.
Стоя сам пред своята врата,
завърнал се отново,
в своя дом откровен.
Изнизва се ноща, като
песъчинки сипещи се от дланите ми.
Тихо, тихо, плахо може би,
идваш ти при мен.
Тъга в очите ти
от обич несподелена.
мъката горите,
тъй както изгаря мен.
Изпепелена и увехнала,
като роза без вода,
щом зърна ме, съживи се,
разцъвтя по красива от преди.
Бавно, бавно слънцето се издига,
ето изгрява нов ден и нова любов.
Моето сърце разбито,
лежи на пода, постлан
с изпепелена страст.
Ела вземиго в дланите свои,
окъпи го със сълзи горещи,
дари го с нов живот.
Нека морето ни посрещне,
нека планините се поклонят,
нека света се усмихне,
нека слънцето засияе,
от искрата горяща в нас.
Онтово ти си с мен,
отново в гласът ти музика звучи,
отново жива си тъй както преди,
отново дириш ме с покорена страст.
С дотойнство зае мястото свое
и тогава нарекох те "Обич моя!".
О, Алеина дете на мечти,
смирен пред теб заставам,
моето сърце сияйно лежи
в нежните ти длани.

Посещения: 1

• Песните на Скитника