Отдавна празно е до теб
голямото легло,
дори самата ти забравила си
от кога пусто е то.
И всеки опитал се,
мястото му да заеме,
напомня ти за болката,
която той ти причини.
Ах тези сини очи,
неможеш ги забрави ти.
Ето той се върна!
Ала защо тъй чужд е?
Макар често при теб да дохожда,
леглото пак празно остава...
А сърцето ти по друг копнее,
Скитник Странен
появил се незнайно от къде,
в който ти откри своите мечти,
уплаши се, скри се,
щом Скитникът сънишата ти
в реалност превръща...

Другият тръгна си безславен,
щом погледът ти търси
Скитникът, макар и дълго
да бе само надпис,
въху монитора на старо PC.